Хулиган

Всичко е като по учебник. На точното място в точното време. Тротила е поставен правилно. Кабела е опънат. Аз съм прикрит на безопасно разстояние. Чакам. Още чакам. Пфу! Изпотих се! Една муха запчна да кръжи нахално над мен. Ще ми издаде прикритието! Бръкнах в раницата си и извадих своето спарцафчсващо оръжие против мухи - хамелеон!!! Животинчето бавно се качи на рамото ми и се зачуди какъв цвят да приеме. По дяволите, по дяволите и пак по дяволите. Мухата бе станала доста нахална, а моя терминатор за мухи се бавеше. Малкия зелен олигофрен се протегна леко .. отваря уста.. да.. Пфу! Прозява се! Времето напредва, а някаква муха обрича мисията ми на провал. Бркнах се по-дълбоко в раницата и извадих мухоловка с ергономична дръжка - точно мярка. Още си спомням дългите часове прекарани в работилницата докато оптимизирах този ултра модерен уред за борба с досадните мухи. Прицелих се внимателно, прихванах внимателно мухата в оптиката, проследих движението й .. и замахнах. Нещо обаче изплющя преди мен и мухата се озова в устата на хамелеона. Гадно добиче! Както и да е. Насмотах набързо цветната недомислица обратно в раницата и зачаках.
Шест часа по-късно продалжавах да чакам, а хамелеона ми бе преял от мухи. Ето! Целта се появи в далечината. Малка каруца теглена от магаре със затъкнат зад ухото магарешки бодил. Вътре в каруцата се бе изтегнал въздълъг, леко плешив с сламка в устата и тридневна брада на лицето, весел и щастлив от живота, подсвиркващ си.. Бе какво обяснявам. Вътре седеше целта! Обекта на моето чакане! Алелуя! Понадигнах се леко... Приближават.. приближават.. приближават.. Натиснах детонатора.. Планината в далечината се взриви. Мишената ми се изправи на крака в каруцата и погледна по посока взрива. Това ми и трябваше. Изправих се бързо и с вече приготвената прашка в ръка се прицелих. Изстрел! Точно в темето! Червената боя се пръсна и опръска тиквата му. Изхилих се малоумно. Докато оня се оглеждаше аз се изнизах покрай купчина паднали дървета и смених позицията. Беше ред на магарето. Заредих в прашката този път бодлива топка. Внимателно, че бодлите са намазани със слаба киселина, която много пари. Веднъж се бях набол и два часа квичах като недоклано прасе. Подпрях си лакътя на един дънер, не исках да пропускам. Пиуу пляс.. Ех каква симфония за моите уши. Животното препусна с бясна скорост като повлече и каруцата. Как се подмяташе само по дупките по пътя.
Изправих се доволен. Сега вече щяха да ме приемат в групата на големите Хулигани. Писна ми да ръся рицин в маджите и да слагам стъклена вата в сутиените на момичетата. Това, ето това беше истинска тръпка. Кмета ще има да ходи червен поне две седмици, а ако успее да впрегне магарето поне веднъж в каруцата отново, лично ще се скалпирам и ще му го занеса. Хи хи, ама голяма гледка беше.
Изведнъж се стреснах. Ами планината?!? Ами двата тона тротил?!? Какво ще обяснявам за тях.. Май ще почакам за големите още малко.. Трябва да се скатая някъде. О, по дяволите, по-дяволите...