Джон Кийтс

"Ако онова, което казах, не е достатъчно, както се страхувам, ще се върна там, откъдето започнах тези размисли... Искам да кажа, че ще започна с това, доколко човек се оформя от обстоятелствата... А какво са обстоятелствата?... Освен пробни камъни на сърцето му?... А какво са пробните камъни?... Освен изпитания на сърцето му?...А какво са изпитанията на сърцето му, освен неща, които утвърждават или променят характера му? А какво е промененият му характер, освен душата му?... А какво е била душата му преди да се появи на този свят и да изтърпи Тези изпитания, промени и усъвършенствания?... Разум... без идентичност... А как се постига тази Идентичност? С помощта на сърцето? А как го постига сърцето в този свят, изграден от обстоятелства?... Ето тук, струва ми се, наред с Поезията и Теологията, можеш да благодариш на своите Звезди, че перото ми не е склонно към досадни размисли..."
Джон Кийтс
в писмо до брат си

изгубих се. в едната посока е сърцето ми, а в другата е празнотата на моето аз. разум без идентичност. черни приливи ме заливат и ме лашкат в морето на отчаянието. толкова съм близо до това да спра да бъда. да изчезна и се разтворя. но това е илюзия. невъзможно е да се анихилира ничие съществуване. остава само болката.
осакатен съм. пълзя и се гърча като червей. и няма ни приятелско рамо ни добра дума, която да заглуши дори за момент писъка на сърцето. умиращата песен на любовта.
разпадам се като пъзел. като строшена орехова черупка. вътре има само гнила ядка.