специализирания ми изпит беше писане на есе...
а аз съм един луд тройкаджия по български и литература.
взех си гъзЪ под мишница, прекръстих се и дръпнах една прочувствена молитва към всеки бог за който се сетих и с плаха надежда за една скромна тройка отидох на изпит.
предната вечер прекарах при едно семейство на филолози и те набързо ме подковаха със знания за това що е то есе, какво му е мезето и как се подхожда към него.
и с тази крехка паяжина от новопридобити знания се отправих смело към университета.
ето ме вече на чина, вперил поглед в прясно написаната тема на дъската.
времето се забави, всичко потече бавно като петмез, аз стоях с тъпа усмивка чакайки вдъхновнието да ме осени. така се мина час и ето ме с молива в ръка. и като се почна едно писане, драскане и задраскване.. в крайна сметка сътворих две скромни странички(което си е цял лист според мен). приключих.
явно нещо свише ме беше дарило с така жадуваната от мнозина муза. не само че всяка думичка на листа пасваше като тухличка в огромен пъзел, но и картината която се получи заслужаваше едно леко Ах!
но все пак миналото белязано с тройки, двойки и написани с червено рецензии оплюващи моята дарба на словоредец ме притесняваше. започнах да се чудя дали беше разумно да сменям и зададената изпитна тема.
времето полетя, ускори се и двете седмици на очакване минаха неусетно. денят Х дойде и резултата видя бял свят. оценката се изпъчи на екрана пред мен и аз изпаднах в силно недоумение. взех телефона и набрах университета. Не, нямало грешка, това била наистина моята оценка. Отличен 6. изведнъж ми стана тъжно, като да съм бил години на ред обект на подигравки. а двойките от миналото тихо се кискаха в някое ъгълче на спомените ми. майната им.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар