стани, храни се, лягай, спи...

днес сърцето ми умря. за последен път. надявам се да е последен. дано греша.

сви се в спазъм и замря, сподавен вик молитва се отправи в небитието и без отговор умря. изчезна. болката от него се разля и потъна тихо в пустотата. на негово място остана мускул и продължи да помпа кръв неспобен да усети живота. неспособен на чувства. неспособен да живее, а е просто част от една система, която без сърце не може да се нарече човек. в нестроен ритъм мускула работи - туп туп, ту туп. пренася кръв нагоре, пренася кръв надолу. и не тече вече живот а просто кръв. червена течност, река без живот, пълна с храна да насища други помпи и бутала. а бях жив човек, сега голем. без сърце, без живот, само простичка програма - стани, храни се, лягай, спи.
в пашкул превърнах се, уви. има спомен за усмивка, смях, любов. но сърцето липсва да ми каже усмихни се и обичай ти. очите не виждат, ушите не чуват. само бледичка надежда някъде се скри, че ден ще дойде и нова пеперуда ще разцъвти от тази мъртва обвивка без сърце.

ръце изстиват, поглед гасне
да виждах смисъла поне...
само простичка програма -
стани, храни се, лягай, спи...