кака Цецка !!!

Искам гол банан да стискам! Така си мислеше кака Цецка докато привършваше сутрешната си закуска от един голям банан и две рошави кивита. Незнайно защо тази мисъл и се въртеше постоянно в главата. Тя бе стара мома не познала мъжка ласка. Стройното и тяло на тюлен никога не бе докосвано, късите и дебели крака никога не бяха заставали в положение victory, а мустаците й бяха буйни и къдрави и по мои съмнения бяха развили своя флора и фауна.
Но всичко си имаше край! На годишния събор тя бе привлякла вниманието на Пешо Тислата от близкото село. Докато кака Цецка обикаляше сергиите и си търсеше да си купи нов сатър се бяха сблъскали покрай една кочина с прасета и за първи път кака Цецка не бе напсувана или наругана. Тислата бе запленен от яките мишци на Цецка, погледа му се плъзна по набитата й снага и се спря на дебелите прасци и щръкналите през дупките на цървулите палци с жълти нокти. Изсумтя одобрително и й каза:
- Ммм кукло..
Цецка, свенливо се врътна и отнесе половин щанд с прясна цаца от миналото лято. Грухна доволно и направи пирует с перфектно приземяване сред екзотичните цитрусови плодове. Физиономията и се спихна кога захапа един лимон, но бързо се окопити, изплю го и си бръкна в носа. Продавачите, късогледи за тази любовна идилия се разврещяха и занареждаха обиди, на които дори руски каруцар от втората световна би завидил. Полетяха хули и обиди, някои извади даже две три вили и погнаха наша кака Цецка из пазара за резил. Екшън весел се разигра. Познатият ни тюлен с лекотата на антилопа заподскача от сергия на сергия. На пазара стана страшна олелия. Търговците бързо се организираха и се прегрупираха в три взвода, от съборените маси направиха временни заграждения и по този начин ограничиха действията на хипопотама ..упс на кака Цецка. Нашата героиня пухтеше и се пенеше като парен локомотив на ръчна спирачка, а потта се лееше по нея и се стичаше в малко поточе, което се виеше по неравностите и се вливаше в малката рекичка край пазарчето. Малко по-надолу започнаха да изплуват риби, трениращи плуване по гръб. Та... Да се върнем при кака Цецка и затварящите обръча търговци. Див вик се възнесе към небесата, когато една злобна бабичка ръчна Цецка по дирника с бастуна си, предвидливо подострен в единия край. Един колец се протегна за я тупне по масивното чело, но бе навреме прихванат, изтеглен рязко, а инициаторът на действието бе надлежно приспан с мощната десница на нашата девойка. Обръча се стесняваше и за всички ни е ясно какъв ужасен край очакваше нашето говедо, ако от нейде не бе пристигнал в бесен галоп наш Пеши. Прескочи загражденията метна едно въже през краката на Цецка и с гръм и трясък мина през блокадата. Цялата спасителна операция щеше да претърпи провал, когато въжето се опъна и коня пребели очи и аха да се гътне, когато каката се отлепи от земята и се засурка в правилната посока.
Тислата не бе особено притеснен, сърцето му лудо подскачаше от любов и току поглеждаше от време на време през рамо да види неговата изгора как се чувства по дирник. А тя милата бе зачекнала две дъски от някоя маса и в движение си бе направила ски и сега слаломираше между храстите и от време на време подскачаше и се опитваше да пърха като пеперуда. Скоковете винаги завършваха с трясък и образуване на кратер. От това пътя на бягството бе заприличал на фронтова линия. Леко препускайки така стигнаха до съседното село. Без много да се мае Тислата подкара коня право към църквата. Спря рязко и дорде слезе да спре Цецка, тя успя да се претърколи през вратата и да обере три реда пейки. Ако не се беше забила в една от колоните като едното нищо щеше да отпере и амвона. С горда крачка наш Пешо навлезе в църквата, предложи кавалерски ръка на каката и като се
понапъна я понавдигна от земята. Бори се известно време и за доказателство на мъжката си сила все пак успя да я изправи. Хвана я през врата с две ръце като някой пехливанин и изръмжа.
- Ти си моя - ухили са мазно, а на Цецка и прималя от щастие.
- Попе, ила тук твойта вяра. Ила ма! По-бързо , докат булката е прясна ва.
Поп Спиридон Глътката се понадигна из зад олтара и с леко клатушкаща се моряшка походка в развълнувано море запристъпи несигурно към двамата влюбени.
- И ся ко? - изплю се попа. - Ша ва женим ли !?
- Давай накратко - понадигна бас Тислата.
Спиридон глътката, затършува из расото и извади едно плоско шишенце.
- Светия дух - поясни той след солиден гълток.
Изсекна се в ръкава си и занарежда:
-Ти ма, съгласна ли си да та клати и да та сползва по всяко време на годината, да та яха като бик крава и кога му се иска да те бъхти с тислата у тъпата чутура.
- ДА!
-Ам ти бре, ша я биеш ли кога ни тъ слуша и ще и косиш ли редовно ливадата.
- ДА!
- Ми .. убу.. можеш да праснеш булката.
Тук завесата пада, защото се Тислата налегна булката още там насред църквата. После три дена ремонт и два месеца боядисване падна .. но така е ! Кат са обичат младите да се вземат!
------------
това е писано лятото на 2004, ако не се лъжа. две седмици след това във влака
за варна попаднах на истинската кака цецка. качи се от гара Павликени
с приятеля си. такова чудо на природата трябва да се види. тогава се заклех да пиша само за положителни герои. поне като ще ме среща съдбата с измилиците ми. да се радвам на това което виждам.