hate

Събудих се малко по-късно от обичайното. Някаква летаргия ме бе обзела. Не ми се правеше нищо. Нямах настроение нито за упражнения, нито за каквото и да е. Апатия. Нервна тръпка премина през мен. Надигнах се бавно и започнах леки разтягащи движения. Дано да ми помогнат да се разведря малко... Десет минути по-късно влязох под душа. Загледах се в отражението си. Стройно тяло, бръсната тиква, гъвкави мускули.. за какво ли ми е всичко това.. Застоях се дълго под водата с вдигнато нагоре лице. Не исках да мисля за нищо, но ...
Ето го и автобуса, нов ден, всеповтарящ се сюжет - събуждане, душ, закуска, градски транспорт, работа, цял ден убиване на времето в рутинни задължения, автоматично изпълнявани, после вечеря, сън .. Днес реших да използвам вместо трамвай автобус. Май беше по-бързо. Не знам. Не ме и интересува. И без това отивах доста по-късно от началния работен час. На спирката имаше една лелка, гримирана като абитюрентка, на високи токчета от които преливаха глезените й. Красавица. Някакъв чичка, оплешивял отгоре с голям перчем заметнат през голото теме, я заглеждаше похотливо. Мдаа.. любофф от пръв поглед. Малко по встрани стоеше едно момиче, срамежливо. Двама пенсионери точно до мен си разказваха истории от казармата.
Автобуса спря, нестройна тълпа се изля от него и после се качихме. Ежедневния буламач от хора. Две каталожни бабички от предната спирка скришом проверявават за билетчета в чантите си. Група ученици разискващи как да препишат на днешното контролно. Майка, която се кара на детето си, май че ще го удари съвсем скоро. Редовното циганче, което проси. Един осакатен мъж с две патерици и задалжителния за всеки автобус ненормален тип. Най отзад стои и един пиян тип и се опитва да почерпи седящата до него жена с малко водка.
Май ми писна. Пъхнах си ръцете в джобовете. В дясната ръка стиснах малко ножче тип листо, много остро. В лявата ръка наместих автоматичен нож с леко криво острие. Извадих си ръцете и ги отпуснах покрай тялото... Времето се проточи като лигава слуз. Отворих остриетата едновремено. Лекото прищракване не се забеляза от никой. Овце.
Забих листото в лявата част на трапецовидния мускул на този пред мен. Краката му омекнаха. Не изчаках да падне и забих другия нож направо в гракляна с другата ръка. Даже не успя да извика. Една лелка се развика. Не ми е присъщо да се размотавам. Продалжих да мушкам, режа и кълцам наред. По-дяволите, омазах се целия. Шофьора се разкрещя и отби автобуса. Майката и хлапето бяха застинали в скована прегръдка. Хм! Интересно! Тая държеше детето пред себе си! Черепа и изхрущя под силния удар и острието потъна до дъно в главата й. Огледах се. Мдаа.. никой не шава. Само дребосъка издаваше някакви звуци насред накъсаното си дишане... Машината спря и видях водача да се приближава с манивела в ръка крещейки да хвърля ножовете. Хвърлих ги. Лисото го удари в основата на носа и му цепна горната устна, а другия нож се заби в гръдната кост. Скочих към него и го сритах в лявото коляно. Продалжих да го млатя с юмруци. Извадих острието от гардите му и нарязах плешивия скалп. Бутнах го да падне по гръб. Хванах се за дръжките и започнах да скачам с два крака върху него...
Вратите на автобуса се отвориха и се сепнах. Лелка с кисел дъх ме помоли да се отместя. Щяла да слиза. Другите пътници и те заприпираха. Въздъхнах. Отместих се. встрани и пропуснах нещастниците да минат. Извадих си ръцете и ги погледнах. Кокалчетата бяха побелели от стискане. Листото се бе отпечатало на дланта ми. Кога ли..
Спрях душа и се подсуших преди да изляза. Облякох се. Проверих дали всичко си е по местата. Пари, документи, телефон, два ножа. Излязох и се запътих към спирката. Днес ще пътувам с трамвая. Там има повече хора.