вторник, 17 юли 2007 г.

dreams

сънища

старая се да сънувам. да натискам с волята си и да навлизам все по дълбоко в ... << тук ще направя малко отклонение. не знам как точно да го кажа. някой с откровено лирическа душа би казал -светът на Морфей- , първосигнално къде на шега, къде на истина ми се прииска да напиша -заспалия свят-, но импулсът бе незабавно умъртвен от дилемата кой свят все пак е заспал. та както и да е. ще си позволя да го нарека -другият свят-. като най-вероятно това име ще еволюира и само ще си избере как да се нарече.>>... другият свят. по темата са изписани и изприказвани една планина глупости. старая се да не чета нищо писано по въпроса. не желая да бъда покварен с нечии чужди идеи. аналогията с планината глупости мисля, че се получи. истината сигурно все пак се точи и вие някъде в нея като жилка руда от ценен метал и чака да бъде изровена, рафинирана и прилежно употребена или приложена.
човек сънува по много причини. впечатления от деня се промъкват и заявяват своето си право на внимание през нощта. дребни детайли от ежедневието стават тухлички на сътворението и градят образи около нас. въвлечени сме по нечия(?) воля в необясними случки. кошмари, еротика, приключения или празен спомен. теориите са много(все пак съм чел нещо :/ ).
сънувам всяка вечер. не винаги на сутринта имам ясен спомен за всичко, но с напредването на деня всичко се връща. обикновено е така когато съм зрител, безволеви наблюдател в другият свят. когато ми стане интересно това което виждам се опитвам да наложаа волята си, да се преместя и погледна встрани от налаганата ми картина. не винаги е лесно. имало е случай да се събудя изтощен от съня, с мускулна треска и натъртвания от приключенията от другата страна. или обратното да се наспя в съня си :) . да прекарам дни наред в почивка за някакви си 2-3 часа наше време.
сега се сещам за прословутия мъдрец, който се чудел дали е пепруда сънуваща, че е мъдрец или че е пеперуда сънуваща, че е мъдрец. лично аз си мисля, че човека отдавна е спрял да тиктака, свършило му е времето без той да усети. ако не знаеш кой си и къде си във всеки един момент е лесно да се изгубиш. компасът на твоето аз ще се чуди на къде да се завърти и като удавник за сламка ще се закача за всеки минал по-близо до него. но за това друг път.
познавам хора, които ще махнат с лека ръка и ще категоризират сънищата като глупости, бабини девитини, небивалици, дрън-дрън и каквото още там има в синонимния речник. но аз знам, че другият свят е истински. не винаги съм приемал нещата като истински. времето ме убеди. времето и сънищата. споделените сънища.

ще продължа друг път.

Няма коментари: