Ер Малък

Тълпата

Бях залутан сред шумна тълпа,
а сякаш бях в пустотата.
Като дънер сред буйна река
блъскаха ме телата.

Уж излязох подгонен от скука,
мислех хора да срещна,
а наоколо мрачни лица,
погледи без надежда!

Смили се над тях, над тях!

Вече бях полуумъртвен
от шума,миризмата
и с омекнали,чужди крака
се подпрях от страни - до стената.

А пък там от витрина една
някой гледаше свъсен,
грозен като самата тълпа,
но познах се - да!Аз съм!

Смили се над мен, над мен!

Нещо стана в моята глава,
май че някой ме включи.
В този миг ме обля светлина,
оглушиха ме звуци.

И разбрах,че сме с двойни тела -
и деца и животни.
Външно виждаш омраза и страх,
а отвътре самотни!

Ер Малък Ь